Следвайте Гласове в ТелеграмКато тръгнах, разбира се бях притеснен и дойдох

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Като потеглих, несъмнено бях обезпокоен и пристигнах с вътрешен боязън, тъй като постоянно, когато се случи нещо извънредно, то не провокира особена наслада. Случват се всевъзможни неща, от време на време облаците се сгъстяват, от време на време слънчицето свети. В София времето също много постоянно се трансформира. Да се надяваме, че въпреки всичко ще има повече слънце в живота ни. Това сподели в първото си изявление за българска медия новият настоятел на съветското подворие в София протойерей Владимир Тишчук пред Василианна Мерхеб и предаването на Велизар Енчев по БСТВ.

На въпрос за отношението на Църквата към ЛГБТ придвижването, промяната на пола и браковете сред хора от едни пол, отец Тишчук споделя, че доста хора от неговото потомство мислят, че са получили доста нездравословни неща след идването на свободата и вероятно има нещо правилно в това. " Мисля, че този проблем е преувеличен и по-разгорещен, в сравнение с е належащо. тъй като процентът на тези хора е доста дребен. Понякога гледаме на света през бинокъла, който ни дава интернет, малкия екран. Но Църквата постоянно е имала едно менние по тези тематики. Ние преглеждаме тялото и пола като по-малко значимата част от индивида, тъй като душата е доста по-значима. "

Интервю на Василианна Мерхеб (богослов) с новия настоятел на Руската черква в София протойерей Владимир Тишчук

- Здравейте, намираме се в Криптата на Руската черква в София, храм „ Св. Николай Чудотворец “, където са нетленните мощи на светител Серафим Софийски. Предстои да създадем изявление с новия настоятел на храма протойерей Владимир, като до момента не е давано изявление за никоя телевизия и имаме опцията и благословението точно Българска свободна телевизия (БСТВ) да направи първото изявление. 

Благодаря за опцията и най-много за благословението и за това да може да бъдем на това плодородно място и да създадем изявление, която имам вяра ще даде светлина върху това от какво значение е този храм за нас, православните християни в България, и какво е коствало заиграването на политическата власт в отношение на духовния живот, който беше обезпокоен повече от месец в България. Надявам се ще бъде забавно.

Отец Владимир, благословете и голямо благодаря, че се съгласихте на изявлението. Искам да Ви запитвам такива въпроси, които могат да хвърлят светлина върху това с какво се занимава човек на такава служба като Вас. Отец Владимир, имате впечатляваща биография и изключително забавен витален път. Започвайки от град Владимир, където сте роден, сте обиколили няколко континента. Предвид, че сте наследник на прочут съветски духовник, Вие сте имали опция от най-ранна детска възраст да служите в храма, да влизате в Олтара, да водите Божествена Литургия. Каква диря Ви остави това и по какъв начин повлиява на решението Ви да станете духовник? 

– Здравейте още веднъж, благодаря за опцията да приказвам с Вас през днешния ден. Да, в действителност се родих в град Владимир, в навечерието на празника на княз Владимир и нямаше по какъв начин да получа друго име от Владимир. Баща ми и дядо ми бяха свещеници, тогава бяха руските времена, когато Църквата беше притеснявана. Това остави отпечатък за цялостен живот. 

На първо място би трябвало да се разбере, че ни учеха на атеизъм. Тогава не беше допустимо да афишираме, че сме синове на свещеници. Напротив, старахме се да не приказваме за това и колкото може по-малко да го използваме, тъй като щеше да се превърнем в обект на подигравки и издевателства. От друга страна, опцията да живееш в гонима Църква, фактически оставя отпечатък за цялостен живот, тъй като си спомняш времената, когато в храма едвам си можел да вдигнеш ръка, с цел да се прекръстиш и след това не си можел да я свалиш, тъй като има толкоз доста хора, че не можеш да помръднеш. Всичко това е част от детските ми мемоари. 

А що се касае до вземането на решението да стана духовник, от дълго време съм забелязал, че всяко дете минава през няколко стадия на вярата. Отначало вярата е детска, откровена, не изискваща никакви доказателства. След това настава време, когато в живота пораждат въпроси, на които търсиш отговори във вярата и в случай че не ги получиш, оставяш я. Не в смисъл, че казваш „ Не имам вяра в нищо “, а в смисъл, че вярата не е значима за теб. Какво ще стане по-нататък, зависи от това по какъв начин ще се развие ориста ти. Ако ти търсиш, в случай че ти размишляваш по какъв начин да намериш отговорите на въпросите, които животът ти слага, е допустимо от това да те докара до свещеничество. 

Често ме питат за какво синът ми не е духовник и за какво не съм упорствал да стане подобен. Ами просто тъй като да станеш духовник би трябвало да бъде твое непринудено решение, това не е специалност, това е тип служение, за което си определен от Бога, без значение дали го признаваш или не. Според мен, това е знамение, тъй като бях непосредствен до Църквата, работех в нея. Можех да работя като преводач, водач, да оказвам помощ в Олтара като олтарник, само че в никакъв случай не съм си мислил, че ще приема духовнически ранг. И ето, че се случи по този начин, че в някакъв миг ми споделиха, че няма да е зле да помисля за това и аз ли не го отхвърлих, а когато споделиха, че е настъпил моментът, когато може да ме ръкоположи светейшия патриарх, разбрах, че това ще бъде Божие благословение. 

– Оказва се, че преди половин век Вашият татко отец Аркадий е бил първият духовник, назначен от Руската Православна Църква за настоятел на храма на Руското Подворие в София, където се намираме в този момент, след 20 годишно спиране на изпращането на настоятели от Руската Православна Църква. Ние с Вас сме тук, Вие сте негов наследник и желая да Ви попитам, какви са Вашите мемоари за детството Ви в България, тъй като тук има хора, които още Ви помнят и са общували с Вас и имат доста топли мемоари от този момент. 

– Ако някой ми беше споделил година по-рано, че един ден ще се послужвам в България, евентуално нямаше да допускам и бих се разсмял. Но в този момент с Вас в действителност сме в този храм, в който е служил татко ми. Дойдох тук, мисля в четвърти клас, а това е възрастта, в която започваш да обичаш да учиш и започваш същински да гледаш света към себе си. 

Дойдох от Съветския съюз и евентуално няма смисъл да разказвам страната, в която живях и събитията там, само че по това време преместването в България ми се струваше вълшебно, тъй като беше топла страна с прелестно море, безусловно прелестни хора и несъмнено, изключително усещане върху мен, върху детското ми схващане, имаше хорът на този храм и неговата хубост. 

Цял живот помня това, даже съм запомнил по какъв начин пееше хорът тогава, помня някои моменти в Олтара, тогава помагах на татко ми, макар, че бях още много дребен. Спомням си срещите на татко ми с хората, ние несъмнено, не участвахме в тях, само че тези детски усещания останаха. Знаете, че тези детски усещания, когато нещо ти е харесало, не можеш да ги развалиш. Дори в случай че действителността е друга, то по принцип детското усещане доминира, то все пак поражда топло възприятие в сърцето. 

– За последните над 30 години служение, повече от 10 години сте живели в Съединени американски щати, където още веднъж в храм „ Св. Николай “ в Ню Йорк сте ръкоположен за дякон, след това за духовник. За малко, през 1999-2002 година сте клирик в Москва, храм „ Св. Екатерина “ на Всполе и след това над 20 години, мисля 22, служихте в храм „ Св. Николай “ в Австрия, Виена. Сякаш сте получили благословия от светителя, или от св. Николай Чудотворец, или от св. Николай Японски, тъй като в Съединени американски щати сте били и в този момент още веднъж се оказва, че сте пристигнали в различен храм, също под покровителството на светителя Николай Чудотворец. Как Ви се коства това? 

– Струва ми се, че точно по благословение на светителя Николай минава целият ми живот. И несъмнено, не мисля, че това е съвпадане, в съвпадението имат вяра нормално невярващите хора. Разбира се, опитът зад граница е характерен, като цяло животът зад нея ти разрешава да погледнеш на личният си живот и на живота на сънародниците си от една напълно друга вероятност. Научаваш се да вземаш положителното от един или различен народ и от една или друга страна, да усещаш минусите и на този народ, и на личния си. Тоест да търсиш този път, който евентуално считаш, че би трябвало да бъде пътя на индивида на тази земя. Това е доста забавен опит. 

– Във Виена сте развивали много необятен набор от действия – обгрижване на лечебни заведения, затвори, учебни заведения, детски градини. Можете ли да кажете нещо за това?

– С наслаждение ще Ви опиша, само че това не е моя заслуга. Бих споделил, че животът се разви по този начин, че трябваше да направя това. Ще обясня. В един интервал от моето служение във Виена, хората започнаха да се виждат повече един различен, започнаха да си оказват помощ. Появиха се доста младежи и имигранти и деца на имигранти. 

В Австрия одобриха подобен незабравим закон, който разрешава човек самичък да открие детска градина, освен това страната заплаща на учителите, а родителите заплащат наемите за пространствата. И ето, че у нас се откри енориашка, която откри три детски градини, освен това православни, директно до храма, където се учеха към 40 деца. В детските градини ходеха нашите свещеници, децата постоянно бяха водени в храма един път седмично за причестяване. От детство опознаха нашия храм и, несъмнено, това беше доста радващо. 

В пандиза работата е по-различна. Емигрантската общественост е формирана от разнообразни хора. Разбира се, в пандиза и в Австрия има рускоговорящи хора, не безусловно руснаци. Между другото, ще Ви кажа, че измежду пандизчиите, които съм срещал, минимум от всички са руснаците. Имаше най-вече хора от други националности, които говореха съветски. 

Когато човек попадне в затруднено състояние, несъмнено, търси някаква помощ. Когато ми предложиха да отида в пандиза за първи път, почтено казано това беше ненадейно и извънредно за мен. Цяла година привиквах към това, тъй като възприятието, когато дойдеш в заключено помещение, в което са затворени хората, не мога да кажа при неприятни условия, тъй като в Австрия има положителни затвори, само че все пак те са лишени от обособени свои свободи. Когато се срещахме с тях, това оставяше отпечатък. Винаги се усещах доста щастлив, когато излизах от пандиза. Чувството, когато излизаш от пандиза, е незабравимо. След година ми стана радостно, когато влизах в пандиза, тъй като знаех, че хората чакат тази помощ и че в действителност можеш действително да им окажеш някакво подпомагане, даже единствено чисто по-човешки да ги слушаш. 

Често ме питат правилно ли е, че хората в пандиза търсят свещеническо οбгрижване. Това не постоянно е правилно. Защо? Защото, съгласно мен, един същински набожен, въцърковен човек е доста по-трудно да попадне в пандиза, в сравнение с невъцърковен. Чрез теб те вършат първите си стъпки към вярата. Те схващат, че са създали нещо неправилно и животът им е поел в посока, друга от тази, която са възнамерявали. Твоята задача е търпеливо да им обясниш, че да, те са сбъркали, само че има Господ Бог, Който е подготвен да им елементарни грешката и да им даде още един късмет и плюс това, несъмнено, да им окажеш помощ с други неща. 

Помня, че имаше един пандизчия. който освободиха, той не беше от Австрия, а рускоговорящ от една от европейските страни. С различен духовник го посрещнахме пред пандиза, като разбирахме, че в случай че не му дадем пари най-малко за билет, с цел да се прибере, той ще би трябвало да ограби някого. просто с цел да продължи да живее. и още веднъж ще попадне в пандиза. Разбира се, когато направиш това, това изпълва сърцето ти с особена наслада. 

В кабинета ми във Виена има забележителна икона на Божията Майка, може би някой ден ще я донеса тук. Тя може да не е толкоз скъпоценна, както тези тук, само че е доста скъпа за мен. Пратил ми я е един духовник от Грузия. Пратил я е, тъй като се срещнах с него, когато беше пандизчия, тогава за първи път се изповяда и причасти. Казваше се Владимир като мен, в този момент името му е Гавриил. Той е духовник в Грузия, върна се, и с това стартира неговия път. 

Винаги споделям на всичките си помощници, че нашата задача не е да се срещнем и помогнем на колкото се може повече хора в пандиза. Нашата задача е да няма хора в пандиза. Ако там няма хора, тогава ще кажа, че съм извършил предопределеното за мен. Това е един от аспектите на задачата на Църквата в актуалния свят.

– В сегашната обстановка, още повече в западните страни, какво е отношението на Православната Църква към тези новопоявили се западни „ полезности “ като ЛГБТ, джендър пропагандата, промяната на пола, еднополовите бракове, абортите, всички тези неща, които са безусловно несъвместими с християнския живот, с нашата религия като цяло. Отношението на Църквата не се трансформира, без значение от отношението на актуалното общество или на актуалната страна.

– Ето какво ще Ви кажа. Повечето хора, да вземем за пример от моето потомство, имат вяра че са получили доста нездравословни неща откогато е пристигнала свободата и когато са видели, да вземем за пример някакви холивудски филми или някакви неща, които са свалили табуто от неразрешените тематики. Вероятно има нещо правилно в това, тъй като Западът доста постоянно е в авангарда на развиването на обществото, а ние нормално закъсняваме. 

Преди няколко години, дори евентуално повече от 10, прочетох че Конгресът на Съединените щати е отпуснал много огромна сума за поощряване на целомъдрения метод на живот в фамилиите и си помислих, че по времето, когато страните от някогашния Съветски съюз се захласваха от наслада от потока от цялата тази информация, която преди този момент беше неразрешена, която нахлу в просторите на целия този свят хората, които бяха отпред в разпространяването на тази информация преди, осъзнаха нейната вредност и се обърнаха в противоположна посока. Умението да се обърнеш в противоположна посока е доста значимо. Не единствено за хващане трендовете на този век, а за осъзнаване, че не всичко ново е положително. 

Струва ми се, че казусът, за който говорихме, е преувеличен и по-разгорещен, в сравнение с е належащо. Защото в случай че вземем % на тези хора, той по принцип е доста дребен. Винаги, когато ми описват за бедствия в някоя страна, или за престъпност, или за някакви извънредно жестоки хора, запитвам жителите на страната: имате ли измежду познатите си такива хора или не? И когато кажат не, разбирам, че това е артикул на медиите и осведомителния напън. Понякога гледаме на света през бинокъла, който ни дава интернет, малкия екран и медиите.

Но мога да кажа, че Църквата постоянно е имала еднообразно отношение към това. Ние преглеждаме и въпроса за пола, и въпроса за тялото единствено като част дори, може би, по-малко значимата, част от индивида, тъй като душата е доста по-значима. За страдание, от време на време нашият акцент, акцентът на обществото, се концентрира на нещо, което да отклони акцента оттова, където в действителност би трябвало да гледаме. Знаете – към своята душа. Понякога задачите са едни, а наподобяват напълно други. Просто се запитвам каква е задачата на това и се пробвам да намеря отговора. 

Четох някъде, мисля, в американската преса за това по какъв начин един човек сложил маса в парцела си, поставил кафе и почнал да маха на преминаващите коли и хората почнали да му махат в отговор. Американците са доста доброжелателни хора, доста гостоприемни. След това за това писали в локалния вестник, колите станали повече. Той седял и махал с ръка, всички му махали в отговор, само че някой натискал клаксона и съседите почнали да се възмущават доста, нарушавало се спокойствието им. Те завели дело против него, само че той завоюва делото, тъй като има право да седи в парцела си и да маха на който си изиска. В последна сметка делото стигнало до Върховния съд, той спечелил и в него. Няма да Ви описвам всичко, само че цялата история беше, че в следствие цените на парцелите в този регион се намалили и синът му си купил къща доста на ниска цена. Получава се по този начин, че всичко е било фокусирано върху него, а в действителност задачата е била напълно друга. 

И по този начин, просто искам всички ние доста деликатно да следим за задачата на всичко това, което, по този начин да се каже, се пропагандира в този свят. Тогава можете да си изработите тактичност на деяние и да съхраните себе си, фамилията си и децата си. 

– Моля да се обърнем към една тематика, която в този момент е доста мъчителна и настояща и за жалост нерешена. През Вашето над 30 годишно престояване на Запад евентуално сте имали опция да наблюдавате реакциите, свързани с дейностите на истанбулския патриарх Вартоломей. Бихте ли коментирали въздействието на гръцката диаспора и настроенията, провокирани от държанието на патриарх Вартоломей по отношение на Руската Православна Църква и последвалите неканонични дейности по отношение на Украинската Православна Църква и всички нововъведения, които той прави и които имат догматични и канонични отклонения, за жалост. И, като цяло, какво сте съумели да забележите като процеси? 

– Знаете, че всеки духовник, всеки свещеник, постоянно би трябвало да проповядва обич. Тази обич не е нереална, тя е доста съответна. Тоест тя би трябвало да образува отношението ти към твоите близки, към хората в енорията, към хората към теб, по-точно към всеки човек, който срещнеш. Всички дейности, които нарушават любовта, водят до разделяне, несъмнено възприемаш доста мъчително, още повече когато хората страдат, заграбват се храмове. 

В нашия храм във Виена идват и руснаци, и украинци, и гърци, и поляци, и унгарци, и американци, и австрийци и се усещаме прелестно дружно. И без значение какви сили употребява дяволът, даже в случай че това са реакционни религиозни сили, ми се коства, че същинската обич не може да бъде победена. 

Разбира се, доста е тъжно, когато твоите събратя заемат позиция която води до разрушение на единството, това се приема мъчително от всички. Но ще Ви кажа също, че прочетох един път, в този момент не помня тъкмо за кой Църковен Събор, когато още бях студент, и четох за действията на Събора, там се осъждаше някаква разкол, още веднъж няма да встъпвам в детайлности, само че бях изумен от формулировката. Тази разкол се осъждаше, споделяше се, че хората които са довели до разделянето, несъмнено са нанесли голяма рана на Църквата.

Но по-късно текстът безусловно прекъсва, и по-нататък се приказва, че в случай че те осъзнаят своето подвеждане и се отвърнат от своите неистини и хрумвания, Съборът акцентира, че това са братя и за нас е доста мъчително и доста тежко да виждаме, че погиват. Именно това отношение, умеене да се обърнем към тези хора, също е значимо, тъй като би трябвало да помним задачата, която Христос е сложил пред нас, макар всички разтърсвания в света. 

Всичко това към този момент се е случвало в историята на Църквата. Имало е страшни разколници, които за жалост са влезнали в историята на Църквата вечно, само че с изключение на рани и болки, те не са оставили никакъв спомен за себе си. 

– Казахте, че във Вашите енории има разнообразни националности и това неизбежно основава редица характерни обстановки за Божия чиновник. Как при такива условия би трябвало да се отнася духовния овчар към паството, тъй че енорийският живот да бъде духовно здрав? 

Виждате, че и в този момент има доста украински бежанци по целия свят. Много от тях идват или от място от Западна Украйна, където са били в униатство, да вземем за пример, в никакъв случай не са били в същинската Църква, в никакъв случай не са били кръстени Православно, някои изобщо не изповядват Православната Вяра, а други са преследвани и просто не желаят да стъпват в тази политическа и еретическа разколническа конструкция „ православна черква на Украйна “. Как съгласно Вас би трябвало да се оправи с това един духовник? Защото даже тук, в България, има място във всяко градче, където има украинци в такава обстановка. 

– Знаете ли, в Австрия има извънредно доста бежанци от Украйна и освен това, дръзвам да настоявам, че в катедралния храм „ Св. Николай “ във Виена евентуално има толкоз украинци колкото руснаци, в случай че не и повече. Те са извънредно доста и са чудесни хора, прелестни вярващи, с гореща религия, които страдат и се тревожат за страната си, загрижени са за цялата обстановка. Ние оказваме помощ колкото можем. 

Но бих желал да Ви кажа още нещо, че националното разделяне не е единствената причина за компликациите. Когато служиш зад граница, въпреки всичко диаспората е общество, което неизбежно се дели на някакви групи, групички, които за жалост обичат да влизат в спор между тях. Затова бих желал да се възползвам от опцията да кажа даже тук, в България, и в никакъв случай не се изтощавам да приказвам за това в енориите, където съм служил, че би трябвало да бъда отворен за всички, за всяка група, за всяка групичка. И апелирам, не приемайте, че в случай че беседвам с представител на една група, то съм срещу другата група, в никакъв случай не е било по този начин. 

Мисля, че задачата ми е да направя по този начин, че тези групи да не съществуват, с цел да можем всички да бъдем дружно пред Бога, тъй като пред Бога няма народност, няма нито възраст, нито специалност. Пред Бога ти или ще бъдеш оневинен, или наказан. За това е значимо да се върви по пътя на оправданието. 

– Можете ли да споделите с нас какви бяха Вашите размишления, когато разбрахте за събитията тук, в съветското Подворие в София, и изключително откакто научихте за новото Ви предопределение. Как посрещнахте това, какво се случи при Вас тогава? 

– Разбира се, тези събития са доста печални. Трябва да знаем, че свещеникът е човек, незнаен за по-голямата част от обществото. Сега си припомням, че един път се срещнах с един дипломат, и той, до момента в който седяхме на масата, сподели: „ Отец Владимир, бях във Вашата черква. Първото, което ме порази, беше че имате работа напълно на немски език. “ За Ваша информация, един път месечно имаме работа на немски език. Тоест той един път влезнал в храма и незабавно попаднал и чул работа на немски. Ето че това формирало усещането му. „ Видях Ви в храма, стояхте някъде от лявата страна, и пред Вас имаше дълга опашка от хора, най-вече дами. Какво желаеха от Вас, можете ли да ми кажете? “ Тоест той е гледал на това като че ли от гледната точка на мъж, по своему, виждаше го по този метод. Вие разбирате, че в действителност изповядвах, имаше хора, несъмнено, заран имаше повече дами, в сравнение с мъже. Беше ми доста мъчно да му обясня. какво е това и за какво. Същото е и тук. 

Разбира се, дейностите на всеки духовник за някой може да са неразбираеми и мъчно обясними. Но когато ме питат допустимо ли е духовник да съчетае някакви други функционалности, за които да бъде упрекнат, мога да кажа, че това е на практика невероятно. Защо ли? На времето един патриарх, мисля че Алексий II, беше запитан за това, че се срещат душевноболни свещеници и го питаха за какво се случва това. Той отговори доста просто – това се случва, когато човек проповядва един метод на живот, а живее различен. Душата му просто се пречупва, той се пречупва. Затова когато чух какво се е случило тук, за мен беше ясно какво се е случило и по какъв начин. 

Като потеглих, несъмнено бях обезпокоен и пристигнах с вътрешен боязън, тъй като постоянно, когато се случи нещо извънредно, то не провокира особена наслада. Много сложна ми беше раздялата с виенската енория, тъй като доста я обичам. Мисля, че множеството от тях ще дойдат да посетят тази енория, дай Боже. Ще я прегледат, а аз ще им пиша постоянно за това какво се случва тук и по какъв начин, тъй че всички да знаят. Нямам секрети. Така че да не се тормозят за мен, тук има също толкоз прелестни хора, които идват в храма, които обичат Бога, обичат Богослужението, и тук няма нищо ужасно. 

Случват се всевъзможни неща, от време на време облаците се сгъстяват, от време на време слънчицето свети. В София времето също много постоянно се трансформира. Да се надяваме, че въпреки всичко ще има повече слънце в живота ни. 

– Русия и България са свързани с многовековни исторически духовни връзки. Вие сте в България към този момент трета седмица, в случай че не бъркам. И когато при нас на 23 ноември, празникът на светия правоверен княз Александър Невски, както се чества в България съгласно Новоюлианския календар, имахте ли опция да се срещнете в Патриаршеската катедрала, тъй като сте били там, мисля, че това беше първото Ви служение там. 

Успяхте ли да се срещнете със Светейшия ни патриарх или с наши архиереи, с духовници? Като цяло, какви са усещанията Ви от Българската Православна Църква, в случай че имате такива? 

– Разбира се. Трябва да кажа, че първо св. Александър Невски е доста непосредствен светия за мен. Брат ми се споделя Александър, синът ми се споделя Александър, тъй че този ден в никакъв случай не остава неусетен за мен. Това беше първият ми опит от служение в Българската Църква. 

Преди това бях ходил два пъти, просто влизах в катедралния храм „ Св. Александър Невски “, с цел да видя по какъв начин наподобява. Влязох с един енориаш от Виена, който пристигна да ме навести, с цел да му покажа, и влязох самичък просто с цел да прегледам.

Но първият опит беше трогателен, тъй като първоначално си мислех, че има някои особености на Богослужението, които не знам, или не знаех по какъв начин ще се отнасят към мен чиновниците на Българската Църква по отношение на всички тези събития, които се случиха тук. Мога да Ви кажа, че не видях нищо, с изключение на доброжелателност. Беше доста, доста спокойна работа, с доста молитвено положение. 

След това на обеда съумях да се потопя в тази спокойна, другарска, естествена атмосфера, където хората не прекъсват никого, не задават никакви ненужни въпроси, а просто по типа им се разбираше, че „ ние се отнасяме добре, обичаме Руската Църква, ще ни бъде добре дружно да се молим и служим. “ Това е усещането, което получих а по-нататък, по този начин да се каже, животът ще покаже дали тези усещания са били верни или не. 

Светейшият патриарх за жалост не видях, коства ми се, че поради здравословното му състояние той не можа да служи тогава. Имаше няколко архиереи, беше доста забавно. 

– Оказва се, че тъкмо 50 години след татко Ви Вие сте на неговия път като настоятел на Руския храм. И неслучайно, както постоянно е при Божиите каузи, Вие сте изпратени в нашата „ добра дребна страна “, както я назовава светител Серафим Софийски. Но пред Вас, може да кажем, има тестване и като духовник, тъй като актуалната геополитическа обстановка и тази измислена русофобска вълна още веднъж подложи Руската Православна Църква на гонение. И както и да се извърта, това е самата действителност, невиждана обстановка без аналог, с изгонването на предходния настоятел и събрата му отец Евгений, и последвалите искания за собствеността на храма в една правова страна като нашата, която е член на Европейския съюз. 

Как Ви се коства всичко това, по какъв начин съгласно Вас наподобява това и какъв е Вашият коментар по този мотив? 

– Знаете ли, като цяло всевъзможни имуществени разногласия по принцип са невиждани за църковния човек, тъй като тази земя принадлежи на Бога. Всички тези условности за собствеността са значими за нас, за хората, а на Господ по този начин или другояче всичко принадлежи. 

Друго значимо е, че тази земя, върху която е храмът, е добита с цената на кръвта. А когато става дума за кръв, несъмнено, би трябвало доста да се внимава, тъй като кръвта на убитите хора, нормално вика към Небето. Затова преди да се разсъждава за това или да се търси решение на въпроса, би трябвало да се помни това.

Но въпреки всичко се надявам, ето с Вас приказваме за епископ Серафим, тъй като той е живял в доста по-сложно време от това, в което сме ние, претърпял е всичко това и е съумял да носи своя кръст до дъно и да съобщи този храм на енорията, което в този момент живее тук и се моли на него като на светия. Надявам се, че светител Николай и светител Серафим няма да позволен, по този начин да се каже, злото да победи в този свят, било то на геополитическо или на локално равнище и прочие Защото светиите постоянно пазят правдата. Сигурен съм, че правдата ще победи. 

Ето през днешния ден е рожденият ден на светителя Серафим Светиите се раждат два пъти. Веднъж на тази земя и повторно, когато умират и минават във безконечния живот. Второто раждане е доста по-важно за индивида, в сравнение с първото. Но въпреки всичко през днешния ден се е родил индивидът, който пази този храм до момента. Той толкоз обичаше този храм, че съм сигурен, че ще продължава да го пази. Той ще го пази при всевъзможни условия, при всевъзможни решения. 

– Да, и популярност Богу, към него има огромна обич от всички българи и освен българи, той прави доста чудеса. 

– Бях учуден като пристигнах в храма, когато беше към момента затворен. Бях учуден от броя на хората, които срещнах към храма, които непрекъснато идваха и си говореха по кое време ще бъде отворен. Разбира се, когато ме питат от Виена, от Австрия, от която и да е страна питат къде послужвам, по какъв начин да се откри храма, споделям, че е доста просто. Въведете „ Руски храм в София “ и незабавно ще го намерите, тъй като това е единственото място, което интернет ще Ви подскаже. 

– Това е сърцето на София, по този начин да се каже, огромна берекет. Това е просто парченце от Небето на земята и е доста значимо място за нас, доста скъпо на сърцето на целия български народ. Вероятно знаете, отец Владимир, че пред изводи храм в продължение на повече от 50 дни имаше бдение и с огромна обич всеки ден хора от цяла България и от чужбина изпращаха цветя и писма, които свидетелстват за почитта и любовта им към нашия светител. 

Това демонстрира, че този храм е духовно сърце, както споделих, и българският народ е мощно обвързван с този храм. Много хора са измолили в него чедата си. Много хора са получили излекуване. Техни доста тежки проблеми са били позволени. Нашият светител неслучайно назоваваме вълшебник, той прави чудеса всеки ден. Познаваме доста свещеници, които там са измолили свещенството си, по-нататъшния си път, когато са били млади, и са си задавали въпроса накъде да вървят. Просто това е извор, към който хората се стичат, тъй като е жив, плодороден. 

Бихте ли обяснили ролята на храма в духовния живот на вярващия човек, и не толкоз църковният, само че въпреки всичко човек, приближаващ в храма, да вземем за пример при светителя? 

– Знаете ли, в действителност научих за светителя още преди да напусна Австрия. Когато бях назначен тук, на идващия ден отслужих молебен към светителя Николай във Виена и след молебена, вечерта, хората се приближаваха и целуваха иконата, идваха за помазване. Последен беше един младеж, който ме попита: „ Вие ли сте отец Владимир? “ – „ Да, аз съм отец Владимир. “ – „ Вие сте назначен в София, а аз съм от София, от тази енория. Сега потеглям от Виена и прочетох в интернет, че сте назначен и желаех самичък да видя какъв духовник ни е назначен. “

След това разговаряхме с него в кабинета ми и той описа, че е бил, общо взето, човек надалеч от Бога. Но тъщата му била излекувана от светителя Серафим, тя имала рак и споделила че няма да се лекува. Тя получила цялостно излекуване и това го довело в Църквата, и в този момент той е постоянен енориаш на този храм. Той споделя, че светителят прави хиляди изцеления. 

Знаете ли, коства ми се, че това е първата стъпка, която дава храмът, точно съприкосновението с Бог на Любовта, Който желае за индивида единствено положително, излекуване и помощ, това е доста значимо. Защото по-нататък, когато правиш своя избор, че тази Любов, гледащата към теб Любов, съществува Тя работи в този свят и може да промени живота ти, и по-нататък стартира дългият път на същинската смяна на индивида, с цел да направи от земния човек Небесен жител.

Този път стартира тук, той е доста дълъг, доста сложен път. Не е без неточности, не е без падения, само че в случай че човек върви по този път и не напуща храма, мога да кажа, с не напълно политкоректен израз, само че мисля, че в доста връзки му е обезпечено, че този океан на живота ще преплува в вярната посока. И то не просто като се държи за дъсчицата на някакви подозрения, а на Кораба на Църквата. Тогава животът му се трансформира, той става по-спокоен, по-уверен, по-способен да издържи всички превратности на този живот. А от време на време, безусловно се трансформира пред очите ти. 

Скоро по нашия календар е Празникът Въведение Богородично, празник на децата и родителите. Този празник ни демонстрира, че този път може да стартира още от детството. Много е значимо родителите да намират сили да заведат детето си в храма и след това да създадат по този начин, че то да се придържа към съзидателния облик на храма, това в огромна степен подсигурява способността му да оцелее в провокациите на този живот. А в този момент за младежите те са извънредно доста. В служението си съм се сблъсквал с най-различни проблеми – пристрастяване към опиати, хазартни зависимости, и разнообразни други проблеми, на които, за жалост, през днешния ден е подложена младежта. Бих споделил, че без храма не можеш да победиш това. 

– Много сме щастливи че дойдохте тук и че някак всичко се реши, въпреки и след дълго време. Струваше ни се, че един ден е като една година. Но явно, откакто народът коленопреклонно, горещо се молеше, и това беше непрекъснато, даже през нощта, светител Николай Мирликийски Чудотворец, светител Митрофан Воронежки Чудотворец, чиито свети мощи, апропо, са тук, тъй като преди няколко години епископ Гавриил Ловчански ги подари на храма. Ние имаме вяра, че и той, като вълшебник, оказа помощ за решаването на този проблем, и светителят Серафим, несъмнено, всички те ходатайстваха пред Божия Престол, заключените им свети мощи още веднъж да станат налични за Божия народ. 

Оказва се, че точно Вие, отец Владимир. сте изпратен за нас, вярващите, като определен от Бога човек, който да отключи и отвори още веднъж нашия храм. Свидетелствам, че идването Ви за нас, българите, не е инцидентно, не би било пресилено в случай че кажа, че е скъпо измолено. Ето за какво се радваме, че Ви има, и че в този момент сме тук дружно за Богослужения под купола на светия храм. 

Затова по отношение на сегашния пост и идните празници, както казахте, Въведение Богородично, несъмнено, по-късно и храмовия празник, Ви апелирам да кажете няколко думи на нашите фенове за благословение. 

– Благодаря Ви за положителните думи. Разбира се, усещам в себе си предоставената ми голяма отговорност, и ще направя всичко допустимо до известна степен да извърша предоставените ми упования. Но незабавно мога да Ви кажа, че не мога да се оправя без енориашите на този храм. Защото в живота на Църквата би трябвало да вземат участие всички. Всички хора, които са тук, никой не трябва да остава на страна. Ако успеем да се противопоставим на духа на разделянето, който в този момент господства в света, който атомизира индивида от обществото, където всеки желае самичък за себе си, в случай че успеем да създадем това, ще победим. И тогава няма да се срамим да се гледаме в очите и един различен, и към света, тъй като ще свидетелстваме за силата, която Господ ни е дал. 

Наближават празниците, постът е изключително време, когато отлагаме настрани всички неща, които ни разсейват от духовния живот, и се опитваме да създадем още една крачка, с цел да преодолеем греховете, които се намират в душите на всеки от нас. Това е плодородно и нелеко дело. Но първо би трябвало да се пробудиш от сън, да се пробудиш от леността, да се пробудиш от ненужните действия, които постоянно запълват живота ти. Често оставяте настрани телефона и другите медии, с цел да мислите за душата, да почитате святите хора, които към този момент са извървели този път. Иска ми се всеки да употребява това време в изгода за себе си. 

Благодаря Ви за това отлично изявление, прелестно е да се приказва с Вас. Надявам се това да не е последната ни среща. Надявам се всички тези срещи да приключват с радостна, а не с тъжна нотка. 

– Амин. Искам още един път да Ви благодаря за това, че се съгласихте да ни дадете изявление, тъй като по някои аргументи Вие гледате на всичко повече в духовно направление. Беше забавно за всички българи да научат за Вас и за всичко, което казахте в нашия диалог. Оказва се, че ние сме първият ефирен канал, който ще покаже изявление с Вас, с цел да дадем малко повече информация и светлина върху Вас. Ние сме доста признателни за това и дано да кажем популярност Богу за всичко. 

– Ще се възползвам от случая да кажа, че това изявление не затваря вратата за персонална среща. Ако някой човек, който гледа в този момент, пожелае да беседваме персонално, съм отсреща. Ще се опитам да бъда тук всеки ден, в случай че съм в София, нормално от 9 сутринта  до 2 следобяд или в храма, или тук. Така че вратите са отворени за а всеки, който желае да зададе персонални въпроси, съм подготвен да отговоря. Благодаря. 

– Слава Богу.

Инфо: БСТВ